Включването на домейн в черния списък е процес на блокиране или забрана на достъпа до определен домейн или уебсайт. Това действие обикновено се предприема, за да се предотврати достъпът на потребители или системи до или взаимодействието с домейн, който се счита за нежелан, злонамерен или неподходящ. Черният списък може да се прилага на различни нива, като например на отделни устройства, локални мрежи или дори в глобален мащаб от доставчиците на интернет услуги (ISP) или регистраторите на имена на домейни.
Има няколко причини, поради които човек може да избере да включи даден домейн в черен списък. Една от общите цели е да се защитят потребителите от потенциални заплахи за сигурността. В злонамерените домейни често се провеждат фишинг измами, зловреден софтуер или други форми на кибератаки, които могат да застрашат неприкосновеността на личния живот и сигурността на физически лица или организации. Чрез включването на тези домейни в черния списък потребителите могат да бъдат предпазени от неволен достъп до вредно съдържание или от това да станат жертва на онлайн измами.
Друга причина за включване на даден домейн в черен списък е да се наложи контрол на съдържанието или да се предотврати достъпът до неприемливи или неподходящи материали. Това е от особено значение в образователни институции, на работното място или в домовете, където е необходимо да се ограничи достъпът до определени уебсайтове, които могат да съдържат открито съдържание, насилие, реч на омразата или други форми на съдържание, които нарушават етични или правни насоки.
За да се включи даден домейн в черен списък, могат да се използват различни подходи и техники в зависимост от необходимото ниво на контрол и наличните ресурси. Ето няколко често използвани метода:
1. Локален черен списък на устройства: На отделно устройство, например компютър или смартфон, потребителите могат да променят файла hosts, за да блокират определени домейни. Чрез добавяне на записи в този файл устройството се инструктира да пренасочва всички заявки към домейна от черния списък към несъществуващ или блокиран IP адрес, като ефективно предотвратява достъпа.
2. Черни списъци на мрежово ниво: Мрежовите администратори могат да прилагат мерки за включване в черния списък на ниво маршрутизатор или защитна стена. Това им позволява да блокират домейни в цялата мрежа, като гарантират, че всички устройства, свързани към тази мрежа, нямат достъп до домейните в черния списък. Създаването на черни списъци на мрежово ниво често включва конфигуриране на правила за защитна стена или използване на специализирани устройства за мрежова сигурност.
3. DNS черен списък: Системата за имена на домейни (DNS) включва блокиране на домейни чрез манипулиране на процеса на разрешаване на DNS. Черните списъци на DNS, известни също като списъци на блокиране на DNS или "дупки на DNS", поддържат база данни с известни злонамерени или нежелани домейни. Чрез конфигуриране на DNS сървърите да се позовават на тези списъци, заявките към домейни от черния списък се пренасочват към алтернативен IP адрес или просто се отказва тяхното разрешаване.
4. Черни списъци на доставчиците на интернет услуги (ISP): Доставчиците на интернет услуги могат да прилагат черен списък в по-голям мащаб, като не позволяват на абонатите си да имат достъп до определени домейни. Този подход често се използва за блокиране на домейни, свързани с незаконни дейности, като пиратство, нарушаване на авторските права или разпространение на явно съдържание. Доставчиците на интернет услуги поддържат свои собствени черни списъци или могат да си сътрудничат с други организации за налагане на ограничения на ниво домейн.